Шарената черга

Poetry » Philosophical

2.2K 0 16

Селце планинско ми помаха

с ръкав от стара антерия

на показ като на сергия –

встрани от пътя, до трънака.

И куче с морда на чиновник

си бе намерило кучило –

озъбено ръмжеше мило –

виновно или невиновно.

На хълм ръждясало пукало

със звездни пуканки засипа

козаря сипаничав, дрипав,

завит с протрито одеяло.

И той се ококори сънен,

огледа се, готов да брани

коричка хляб от гладни врани,

ала изтупа само тръни.

Душата българска какво е –

изплакано небе във локва,

в която скоква и не скоква

сиротно тъмното усое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Чудесно е, Вал!!!
И думите, и ритъма, и римите... атмосферата в стиха... страхотно!
Залепнах за този стих...
Прегръдка, девойко!!!

ПП Ох, пак ще се дописвам... Ами, прочетох коментарите...
За съжаление... Голямо разочарование!!!
Този стих явно не е за всеки - това е моето впечатление след прочита на коментарите. Валя, наистина е много хубав стиха ти, не ти правя комплимент. За мен този стих е уникален с въздействието си.

2012-03-30T15:45:40+03:00
beti

Всъщност ми харесва!
И то много!
Поздрав!

2012-03-22T21:11:24+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Е, след като от бостанджиева гледна точка стихотворението е "успешно", кой би спорил? Най-после стана ясно къде се раждат истините от последна инстанция. Така че - поздравления и от мен.

2012-03-21T22:12:03+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

И накрая - не мога да не похваля и поздравя авторката с успешното стихотворение, което явно се докосва до изкуството след като предизвиква толкова коментари и тълкувания. Защото изкуство е именно това, което предизвиква у читателите противоречиви мисли и чувства! Доказателството е налице.

2012-03-21T20:42:43+02:00
Otklonenia (Мъдър Гуру)

Тома, вървим към някакво дребнаво заяждане май, а не ми се замесва в този филм. Виртуалните поведенчески прояви на авторката, на които съм ставал случаен свидетел, са ми достатъчно антипатични, че да защитавам произведението й с фанатичен блясък в очите си. Небето може да е изплакано и от Господ, и от естествените принципи на термодинамиката. Струва ми се, че няма особено голямо значение дали аз споделям въпросния възглед за българската душа. Просто предложих едно възможно тълкувание (пък макар и неавтентично) на спорния пасаж, което вече му придава някакъв смисъл в конкретния дискурс. Това е.

2012-03-21T14:58:40+02:00