Шарка от шишарка

2 jul 2023, 11:26

Poesía » Formas graves, Otra

236 0 0

Зелената луна

поглежда ме накриво

и лее светлина

над мократа коприва.

С лъч търси ми махнá

под висналите клони

на старата ела –

съня ми ядно гони.

Почувствала вина,

изчезва в тишина.

Сълзи студени рони

в нахлулата мъгла

за чест и висина

един потънал спомен.

https://www.youtube.com/watch?v=328tU3lTR_c

https://www.youtube.com/watch?v=EHwv_WL-8tw

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.