Шарка от шишарка
Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá
под висналите клони
на старата ела –
съня ми ядно гони.
Почувствала вина,
изчезва в тишина.
Сълзи студени рони
в нахлулата мъгла
за чест и висина
един потънал спомен.
https://www.youtube.com/watch?v=328tU3lTR_c
https://www.youtube.com/watch?v=EHwv_WL-8tw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
