2.07.2023 г., 11:26

Шарка от шишарка

Поезия » Строги форми, Друга

569 0 0

Зелената луна

поглежда ме накриво

и лее светлина

над мократа коприва.

С лъч търси ми махнá

под висналите клони

на старата ела –

съня ми ядно гони.

Почувствала вина,

изчезва в тишина.

Сълзи студени рони

в нахлулата мъгла

за чест и висина

един потънал спомен.

https://www.youtube.com/watch?v=328tU3lTR_c

https://www.youtube.com/watch?v=EHwv_WL-8tw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0