Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá
под висналите клони
на старата ела –
съня ми ядно гони.
Почувствала вина,
изчезва в тишина.
Сълзи студени рони
в нахлулата мъгла
за чест и висина
един потънал спомен.
https://www.youtube.com/watch?v=328tU3lTR_c
https://www.youtube.com/watch?v=EHwv_WL-8tw
© Мария Димитрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
