16 dic 2019, 14:03  

Шеметна седмица

851 8 10

Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.

 

Навъсен понеделникът студен,
е с хиляди задачи на плещѝте.
Зает и строг все пак е джентълмен.
И хладно пита: — Моля? Още спите?

 

И вторникът по-милостив не бе,
заровен беше сред книжа и папки,
забравил папионка и бомбе,
да му прелее, трябва само капка...

 

А срядата? Не седна, от зори,
задъхана, в средата все се пада.
Накрак изпи кафето си, дори,
изхвърли недояден и обяда.

 

Четвъртъкът от бяс не се свъртя.
Стрелките, сякаш в шемет се въртяха.
Той неусетно някак отлетя,
напразно телефоните звъняха...

 

А петъкът пък, още в три без пет ,
събира за купон, когото свари,
че уикендът след него е на ред,
та малко през просото го удари...

 

Танцува събота и пи, и пя,
събуди се във нечия постеля...
От махмурлук не мога и да спя,
си рече тя. Добре, че е неделя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Смуути!
  • Лелееее тия са опасни съквартиранти Много готино и идейно!
  • Благодаря, Иржи! Идваам! На палачинки. Може ли?
  • Каква поетична седмица!!.. Я, да пусна моята такава, оставих я да "отлежи",защото готвя продължение на два стиха,но ти ме предизвика,Наде и рано утре сутрин ще пусна за закъснялата Рада...Поздравлявам те, както и вдъхновителката ти,Краси....И ме подсети да си направя палачинки!!
  • Благодаря! И на теб, Ачо!

Седмица 🇧🇬

Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...
1.7K 7 9

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....