Dec 16, 2019, 2:03 PM  

Шеметна седмица

845 8 10

Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.

 

Навъсен понеделникът студен,
е с хиляди задачи на плещѝте.
Зает и строг все пак е джентълмен.
И хладно пита: — Моля? Още спите?

 

И вторникът по-милостив не бе,
заровен беше сред книжа и папки,
забравил папионка и бомбе,
да му прелее, трябва само капка...

 

А срядата? Не седна, от зори,
задъхана, в средата все се пада.
Накрак изпи кафето си, дори,
изхвърли недояден и обяда.

 

Четвъртъкът от бяс не се свъртя.
Стрелките, сякаш в шемет се въртяха.
Той неусетно някак отлетя,
напразно телефоните звъняха...

 

А петъкът пък, още в три без пет ,
събира за купон, когото свари,
че уикендът след него е на ред,
та малко през просото го удари...

 

Танцува събота и пи, и пя,
събуди се във нечия постеля...
От махмурлук не мога и да спя,
си рече тя. Добре, че е неделя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Смуути!
  • Лелееее тия са опасни съквартиранти Много готино и идейно!
  • Благодаря, Иржи! Идваам! На палачинки. Може ли?
  • Каква поетична седмица!!.. Я, да пусна моята такава, оставих я да "отлежи",защото готвя продължение на два стиха,но ти ме предизвика,Наде и рано утре сутрин ще пусна за закъснялата Рада...Поздравлявам те, както и вдъхновителката ти,Краси....И ме подсети да си направя палачинки!!
  • Благодаря! И на теб, Ачо!

Седмица 🇧🇬

Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...
1.7K 7 9

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...