Шеметна седмица
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен,
е с хиляди задачи на плещѝте.
Зает и строг все пак е джентълмен.
И хладно пита: — Моля? Още спите?
И вторникът по-милостив не бе,
заровен беше сред книжа и папки,
забравил папионка и бомбе,
да му прелее, трябва само капка...
А срядата? Не седна, от зори,
задъхана, в средата все се пада.
Накрак изпи кафето си, дори,
изхвърли недояден и обяда.
Четвъртъкът от бяс не се свъртя.
Стрелките, сякаш в шемет се въртяха.
Той неусетно някак отлетя,
напразно телефоните звъняха...
А петъкът пък, още в три без пет ,
събира за купон, когото свари,
че уикендът след него е на ред,
та малко през просото го удари...
Танцува събота и пи, и пя,
събуди се във нечия постеля...
От махмурлук не мога и да спя,
си рече тя. Добре, че е неделя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Много готино и идейно!
