Само дните си тръгват.
Мълчат, а така уморени са...
Няма вечност над нас се провесва.
Като паяк, във своите мрежи
оплетен, който не може да им избяга.
А и времето мълчаливо,
нейде в ъгъла ще приседне.
И ще ни наблюдава, скришом,
докато брои ... сетните си минути.
Всъщност...
Имаме време да бъдем
още малко поне безделници.
После ли?!
Ще потънем във шепа безвремие...
© Нели Todos los derechos reservados
Нина, интересна е идеята ти, подкрепям я!