Шепа безвремие...
Само дните си тръгват.
Мълчат, а така уморени са...
Няма вечност над нас се провесва.
Като паяк, във своите мрежи
оплетен, който не може да им избяга.
А и времето мълчаливо,
нейде в ъгъла ще приседне.
И ще ни наблюдава, скришом,
докато брои ... сетните си минути.
Всъщност...
Имаме време да бъдем
още малко поне безделници.
После ли?!
Ще потънем във шепа безвремие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Благодаря, че сте тук. Белла, единствено и само по гребена на вълната - никакво потъване!
