Apr 13, 2010, 6:14 AM

Шепа безвремие...

  Poetry
862 0 15

Само дните си тръгват.

Мълчат, а така уморени са...

Няма вечност над нас се провесва.

Като паяк, във своите мрежи

оплетен, който не може да им избяга.

А и времето мълчаливо,

нейде в ъгъла ще приседне.

И ще ни наблюдава, скришом,

докато брои ... сетните си минути.

Всъщност...

Имаме време да бъдем

още малко поне безделници.

После ли?!

Ще потънем във шепа безвремие...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет от една без делничка. Благодаря, че сте тук. Белла, единствено и само по гребена на вълната - никакво потъване!
    Нина, интересна е идеята ти, подкрепям я!
  • Стихът ти ме замисли! Хареса ми!
  • А що е то, време)))
  • Хубаво!!!"...шепа безвремие"...
    Нека бъдем "безделници"
  • В този сайт наистина откриваме шепа безвремие!
    Ти също помагаш това да се случва, Нели!
    Благодаря!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...