Шепа жито

2 mar 2017, 19:02

Poesía » Filosófica

517 1 0

Крача, по старата столица

и стигам до тесните улици.

Казват, там е хвърлен моя пъп.

Но аз се помня там,

където Машалов е роден.

А не, където Калоян е царувал

или Шишман трона наследил.

И пак, стигам до тесните улици

на вече остарелия Търновград

и хвърлям жито на гълъбите.

Те се хранят – прекрасни животни.

Те са нахранени, а моята душа – сита!

Който може да чете между редовете, ще прочете една история!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.