Mar 2, 2017, 7:02 PM

Шепа жито

795 1 0

Крача, по старата столица

и стигам до тесните улици.

Казват, там е хвърлен моя пъп.

Но аз се помня там, 

където Машалов е роден. 

А не, където Калоян е царувал 

или Шишман трона наследил.

 

И пак, стигам до тесните улици 

на вече остарелия Търновград

и хвърлям жито на гълъбите.

Те се хранят – прекрасни животни.

Те са нахранени, а моята душа – сита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.

Който може да чете между редовете, ще прочете една история!

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....