Шепа жито

2.03.2017 г., 19:02 ч.

Поезия » Философска

487 1 0

Крача, по старата столица

и стигам до тесните улици.

Казват, там е хвърлен моя пъп.

Но аз се помня там,

където Машалов е роден.

А не, където Калоян е царувал

или Шишман трона наследил.

И пак, стигам до тесните улици

на вече остарелия Търновград

и хвърлям жито на гълъбите.

Те се хранят – прекрасни животни.

Те са нахранени, а моята душа – сита!

Който може да чете между редовете, ще прочете една история!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.