2 мар. 2017 г., 19:02

Шепа жито

799 1 0

Крача, по старата столица

и стигам до тесните улици.

Казват, там е хвърлен моя пъп.

Но аз се помня там, 

където Машалов е роден. 

А не, където Калоян е царувал 

или Шишман трона наследил.

 

И пак, стигам до тесните улици 

на вече остарелия Търновград

и хвърлям жито на гълъбите.

Те се хранят – прекрасни животни.

Те са нахранени, а моята душа – сита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены

Който може да чете между редовете, ще прочете една история!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....