6 nov 2007, 23:18

Шепа слънце

  Poesía » Otra
1K 0 3

Как искам да докосна слънцето!

Да гребна мъничко от него

 във ръка!

И после да потъна!

Да се гмурна

в нежната прегръдка!

Да се изгубя в дълбините!

Буквално в огън да горя!

Да експлодирам

тихо и спокойно

(без някой да ми казва как)...

Прахът ми да се разпилее...

и да съм част от слънцето!

Знам, че вероятно

може би

хипотетично

малко ще боли...

И също тъй хипотетично ще умра...

Но не е ли прекрасно

да умреш така -

със шепа слънце във ръка?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...