6 nov 2007, 23:18

Шепа слънце

  Poesía » Otra
1K 0 3

Как искам да докосна слънцето!

Да гребна мъничко от него

 във ръка!

И после да потъна!

Да се гмурна

в нежната прегръдка!

Да се изгубя в дълбините!

Буквално в огън да горя!

Да експлодирам

тихо и спокойно

(без някой да ми казва как)...

Прахът ми да се разпилее...

и да съм част от слънцето!

Знам, че вероятно

може би

хипотетично

малко ще боли...

И също тъй хипотетично ще умра...

Но не е ли прекрасно

да умреш така -

със шепа слънце във ръка?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...