Как искам да докосна слънцето!
Да гребна мъничко от него
във ръка!
И после да потъна!
Да се гмурна
в нежната прегръдка!
Да се изгубя в дълбините!
Буквално в огън да горя!
Да експлодирам
тихо и спокойно
(без някой да ми казва как)...
Прахът ми да се разпилее...
и да съм част от слънцето!
Знам, че вероятно
може би
хипотетично
малко ще боли...
И също тъй хипотетично ще умра...
Но не е ли прекрасно
да умреш така -
със шепа слънце във ръка?
© Алиса All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
