Как искам да докосна слънцето!
Да гребна мъничко от него
във ръка!
И после да потъна!
Да се гмурна
в нежната прегръдка!
Да се изгубя в дълбините!
Буквално в огън да горя!
Да експлодирам
тихо и спокойно
(без някой да ми казва как)...
Прахът ми да се разпилее...
и да съм част от слънцето!
Знам, че вероятно
може би
хипотетично
малко ще боли...
И също тъй хипотетично ще умра...
Но не е ли прекрасно
да умреш така -
със шепа слънце във ръка?
© Алиса All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
