6.11.2007 г., 23:18

Шепа слънце

1K 0 3

Как искам да докосна слънцето!

Да гребна мъничко от него

 във ръка!

И после да потъна!

Да се гмурна

в нежната прегръдка!

Да се изгубя в дълбините!

Буквално в огън да горя!

Да експлодирам

тихо и спокойно

(без някой да ми казва как)...

Прахът ми да се разпилее...

и да съм част от слънцето!

Знам, че вероятно

може би

хипотетично

малко ще боли...

И също тъй хипотетично ще умра...

Но не е ли прекрасно

да умреш така -

със шепа слънце във ръка?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...