Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна.
В сълзите им... крещящото мълчание.
Пометени поройно със пресъхнало желание,
сгушени в своето безименно отричане
с изпепеляващото, жарещо, измамно вричане.
Пъплещи в ръба на мрачна пропаст,
свели гръб под дланта на тегобната злост,
един през друг... в тихата прегръдка на Косача,
забулени с ангелския зов в булото на Палача.
Полазват плахо със издъхани мечти,
отречени... с оковани нога всеки пълзи.
Пресъхналите думи от горчивата отрова,
завихрени вятърно в бездънната злокоба.
Градили кули... сринати... пясъчни...
Студени лица... кукли восъчни.
Сломени от безличната дива жлъч,
в друг живот... от безвремието ангелски лъч.
© Ванина Константинова Todos los derechos reservados