Шепнещо

С присипнал глас на шепетно ридание...

заглъхнали души в мъгливото страдание,

погълнати със страхове от солена самота,

разпръснали се със пенливата вълна.

В сълзите им... крещящото мълчание.

Пометени поройно със пресъхнало желание,

сгушени в своето безименно отричане

с изпепеляващото, жарещо, измамно вричане.

Пъплещи в ръба на мрачна пропаст,

свели гръб под дланта на тегобната злост,

един през друг... в тихата прегръдка на Косача,

забулени с ангелския зов в булото на Палача.

Полазват плахо със издъхани мечти,

отречени... с оковани нога всеки пълзи.

Пресъхналите думи от горчивата отрова,

завихрени вятърно в бездънната злокоба.

Градили кули... сринати... пясъчни...

Студени лица... кукли восъчни.

Сломени от безличната дива жлъч,

в друг живот... от безвремието ангелски лъч.