Sep 24, 2013, 9:38 PM  

Шепнещо 

  Poetry » Phylosophy
419 0 0
Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна.
В сълзите им... крещящото мълчание.
Пометени поройно със пресъхнало желание,
сгушени в своето безименно отричане
с изпепеляващото, жарещо, измамно вричане.
Пъплещи в ръба на мрачна пропаст,
свели гръб под дланта на тегобната злост,
един през друг... в тихата прегръдка на Косача, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Random works
: ??:??