24 сент. 2013 г., 21:38  

Шепнещо 

  Поэзия » Философская
393 0 0
Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна.
В сълзите им... крещящото мълчание.
Пометени поройно със пресъхнало желание,
сгушени в своето безименно отричане
с изпепеляващото, жарещо, измамно вричане.
Пъплещи в ръба на мрачна пропаст,
свели гръб под дланта на тегобната злост,
един през друг... в тихата прегръдка на Косача, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Все права защищены

Предложения
: ??:??