7 ene 2008, 12:18  

Шепот 

  Poesía
960 0 5
Раниха ме, жестоко ме раниха…
Попаднах сред коварство от параден шум.
Мечтите ми сега не са така наивни,
понесе ги със трясък водопадът, и със звън.
Сега гърмят копита, прангите пращят
и шепнат ненаписаните мъки…
В замръзналата тишина безпаметно стърчат
от яростта на злото - заслепени дрипи.
---
Загубвам нещичко от себе си…
Откривам теб!
Намирам други хора, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??