vasisid (Василена Костова)
87 301
7 ene 2008, 12:18  

Шепот 

  Poesía
863 0 5

Раниха ме, жестоко ме раниха…

Попаднах сред коварство от параден шум.

Мечтите ми сега не са така наивни,

понесе ги със трясък водопадът, и със звън.

Сега гърмят копита, прангите пращят

и шепнат ненаписаните мъки…

В замръзналата тишина безпаметно стърчат

от яростта на злото - заслепени дрипи.

---

                        Загубвам нещичко от себе си…

                        Откривам теб!

Намирам други хора,

по-примамлив свят…

Аз винаги ще търся

шепота на тихо слово,

което да отеква надалеч.

 

27.12.07г

 

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??