Шепот
Раниха ме, жестоко ме раниха…
Попаднах сред коварство от параден шум.
Мечтите ми сега не са така наивни,
понесе ги със трясък водопадът, и със звън.
Сега гърмят копита, прангите пращят
и шепнат ненаписаните мъки…
В замръзналата тишина безпаметно стърчат
от яростта на злото - заслепени дрипи.
---
Загубвам нещичко от себе си…
Откривам теб!
Намирам други хора,
по-примамлив свят…
Аз винаги ще търся
шепота на тихо слово,
което да отеква надалеч.
27.12.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
