Шепот
Раниха ме, жестоко ме раниха…
Попаднах сред коварство от параден шум.
Мечтите ми сега не са така наивни,
понесе ги със трясък водопадът, и със звън.
Сега гърмят копита, прангите пращят
и шепнат ненаписаните мъки…
В замръзналата тишина безпаметно стърчат
от яростта на злото - заслепени дрипи.
---
Загубвам нещичко от себе си…
Откривам теб!
Намирам други хора,
по-примамлив свят…
Аз винаги ще търся
шепота на тихо слово,
което да отеква надалеч.
27.12.07г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
