7 янв. 2008 г., 12:18  

Шепот 

  Поэзия
744 0 5

Раниха ме, жестоко ме раниха…

Попаднах сред коварство от параден шум.

Мечтите ми сега не са така наивни,

понесе ги със трясък водопадът, и със звън.

Сега гърмят копита, прангите пращят

и шепнат ненаписаните мъки…

В замръзналата тишина безпаметно стърчат

от яростта на злото - заслепени дрипи.

---

                        Загубвам нещичко от себе си…

                        Откривам теб!

Намирам други хора,

по-примамлив свят…

Аз винаги ще търся

шепота на тихо слово,

което да отеква надалеч.

 

27.12.07г

 

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??