бялатишина
136 124
2 abr 2017, 23:05  

Шш 

  Poesía » De amor
1136 4 8

Ти и аз сме някаква загадка. 
Искам да си бялата ми тайна. 
Някак те предчувствам вече сладко, 
дишам те в небесна необятност. 

 

Искам да си мой не по причина. 
Просто по закона на живота. 
Стига ми това, че теб те има. 
Че навярно още си ме спомняш. 

 

Ти си ми морето пред очите. 
Ти си буря, а пък аз съм влюбена! 
Зная, че съм точно като мида. 
Мида, във сърцето ти изгубена. 

 

Никой друг не ми е подарявал
времето, живота, миг на смелост... 
Тихо като сянка твойто тяло
ме съпътства в крехката ми зрелост. 

 

Никой друг не ми е давал вятър! 
И дъжда, луната, резен диня! 
Ти навсякъде ме придружаваш. 
Вечно някак също ми отиваш. 

 

Ти си като тен по раменете. 

Ти си като пясък във косите. 
Колко съм далече от ръцете ти, 
а в душата колко си ми близък. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??