2 abr 2017, 23:05  

Шш

1.4K 4 8

Ти и аз сме някаква загадка. 
Искам да си бялата ми тайна. 
Някак те предчувствам вече сладко, 
дишам те в небесна необятност. 

 

Искам да си мой не по причина. 
Просто по закона на живота. 
Стига ми това, че теб те има. 
Че навярно още си ме спомняш. 

 

Ти си ми морето пред очите. 
Ти си буря, а пък аз съм влюбена! 
Зная, че съм точно като мида. 
Мида, във сърцето ти изгубена. 

 

Никой друг не ми е подарявал
времето, живота, миг на смелост... 
Тихо като сянка твойто тяло
ме съпътства в крехката ми зрелост. 

 

Никой друг не ми е давал вятър! 
И дъжда, луната, резен диня! 
Ти навсякъде ме придружаваш. 
Вечно някак също ми отиваш. 

 

Ти си като тен по раменете. 

Ти си като пясък във косите. 
Колко съм далече от ръцете ти, 
а в душата колко си ми близък. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...