Шш
Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина.
Просто по закона на живота.
Стига ми това, че теб те има.
Че навярно още си ме спомняш.
Ти си ми морето пред очите.
Ти си буря, а пък аз съм влюбена!
Зная, че съм точно като мида.
Мида, във сърцето ти изгубена.
Никой друг не ми е подарявал
времето, живота, миг на смелост...
Тихо като сянка твойто тяло
ме съпътства в крехката ми зрелост.
Никой друг не ми е давал вятър!
И дъжда, луната, резен диня!
Ти навсякъде ме придружаваш.
Вечно някак също ми отиваш.
Ти си като тен по раменете.
Ти си като пясък във косите.
Колко съм далече от ръцете ти,
а в душата колко си ми близък.
