2.04.2017 г., 23:05  

Шш

1.4K 4 8

Ти и аз сме някаква загадка. 
Искам да си бялата ми тайна. 
Някак те предчувствам вече сладко, 
дишам те в небесна необятност. 

 

Искам да си мой не по причина. 
Просто по закона на живота. 
Стига ми това, че теб те има. 
Че навярно още си ме спомняш. 

 

Ти си ми морето пред очите. 
Ти си буря, а пък аз съм влюбена! 
Зная, че съм точно като мида. 
Мида, във сърцето ти изгубена. 

 

Никой друг не ми е подарявал
времето, живота, миг на смелост... 
Тихо като сянка твойто тяло
ме съпътства в крехката ми зрелост. 

 

Никой друг не ми е давал вятър! 
И дъжда, луната, резен диня! 
Ти навсякъде ме придружаваш. 
Вечно някак също ми отиваш. 

 

Ти си като тен по раменете. 

Ти си като пясък във косите. 
Колко съм далече от ръцете ти, 
а в душата колко си ми близък. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...