2 апр. 2017 г., 23:05  

Шш

1.4K 4 8

Ти и аз сме някаква загадка. 
Искам да си бялата ми тайна. 
Някак те предчувствам вече сладко, 
дишам те в небесна необятност. 

 

Искам да си мой не по причина. 
Просто по закона на живота. 
Стига ми това, че теб те има. 
Че навярно още си ме спомняш. 

 

Ти си ми морето пред очите. 
Ти си буря, а пък аз съм влюбена! 
Зная, че съм точно като мида. 
Мида, във сърцето ти изгубена. 

 

Никой друг не ми е подарявал
времето, живота, миг на смелост... 
Тихо като сянка твойто тяло
ме съпътства в крехката ми зрелост. 

 

Никой друг не ми е давал вятър! 
И дъжда, луната, резен диня! 
Ти навсякъде ме придружаваш. 
Вечно някак също ми отиваш. 

 

Ти си като тен по раменете. 

Ти си като пясък във косите. 
Колко съм далече от ръцете ти, 
а в душата колко си ми близък. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...