6 jul 2021, 10:01  

Луната си тръгва

  Poesía » Otra
646 1 1

Луната отпива последните глътки от мрака,

люлее е се бавно, пияна от звезден коктейл

и килнала шапка, от облак де утрото чака,

поема на запад размахала шлейф.

 

На празника снощи танцува със всички,

бе дама на Сириус принцът красив,

но палава, млада, с луди привички,

направи дори Еднорога щастлив.

 

Луната си тръгва с лунната стъпка.

Щурец ранобуден цигулка прегръща

и свири унесен до розова пъпка,

луната изпраща в лунната къща.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...