Jul 6, 2021, 10:01 AM  

Луната си тръгва

  Poetry » Other
644 1 1

Луната отпива последните глътки от мрака,

люлее е се бавно, пияна от звезден коктейл

и килнала шапка, от облак де утрото чака,

поема на запад размахала шлейф.

 

На празника снощи танцува със всички,

бе дама на Сириус принцът красив,

но палава, млада, с луди привички,

направи дори Еднорога щастлив.

 

Луната си тръгва с лунната стъпка.

Щурец ранобуден цигулка прегръща

и свири унесен до розова пъпка,

луната изпраща в лунната къща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...