Луната си тръгва
Луната отпива последните глътки от мрака,
люлее е се бавно, пияна от звезден коктейл
и килнала шапка, от облак де утрото чака,
поема на запад размахала шлейф.
На празника снощи танцува със всички,
бе дама на Сириус принцът красив,
но палава, млада, с луди привички,
направи дори Еднорога щастлив.
Луната си тръгва с лунната стъпка.
Щурец ранобуден цигулка прегръща
и свири унесен до розова пъпка,
луната изпраща в лунната къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
