Ще бъда ли така щастлива,
със времето погубваме плътта?
Ще бъда ли и някога красива
и твоят поглед пак ли ще стопя?
Треперещи ръце ще те докосват,
лице със поглед посивял,
сърцето пак ли лудо ще притискам
от обич, нежност и печал?
И белите коси ще ни напомнят
за мъдростта на миналите дни,
за радостите и неволите,
за обичта, която ни спаси. ...