ЩЕ БЪДА ЛИ ТАКА ЩАСТЛИВА
Ще бъда ли така щастлива,
със времето погубваме плътта?
Ще бъда ли и някога красива
и твоят поглед пак ли ще стопя?
Треперещи ръце ще те докосват,
лице със поглед посивял,
сърцето пак ли лудо ще притискам
от обич, нежност и печал?
И белите коси ще ни напомнят
за мъдростта на миналите дни,
за радостите и неволите,
за обичта, която ни спаси.
Дали съм днес така красива -
времето не служи на плътта?
Дали съм днес със теб щастлива -
на прага хлопа мъдростта.
Лицето, загрубяло от умора,
сърцето ми, раздало се с любов,
ръцете ми докоснали са обич,
а тялото ми помни страст.
Ще бъда винаги красива! -
в очите ти гори искра.
Времето тук няма сила,
храна за нас е обичта.
© Петя Данаилова All rights reserved.
