23 feb 2014, 11:51

Ще дам...

  Poesía
1.3K 0 28

ЩЕ ДАМ…

 

Ще дам любовта си на вятъра

и нека погали дърветата…

Ще цъфнат ли пъпки в обятие,

родено извън Битието ни…

 

Ще дам и сълзите на облака,

да сбира солта от душата ми…

Дъждът е пречистен от образи,

пои зажадняла земята ни.

 

Ще дам топлината в очите си,

да цъфне кокиче сред зимата…

И стопли вините вестителят,

за Пътя във бяло – незримия…

 

Ще дам част от себе си – смелата,

дано запулсират сърцата,

загубили вяра в съмнение,

и сила се влее в делата им.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не може да има закъснели...

    Благодаря, Милко!
  • И аз съм закъснял като Никола! ...!!!
  • Благодаря, Димитър!

    Хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение , сякаш героинята в него е като фар - показва на останалите правилния път , но никога не тръгва след тях. Много е хубаво , наистина много
  • Благодаря ти, Ангел!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...