23 feb 2014, 11:51

Ще дам...

  Poesía
1.3K 0 28

ЩЕ ДАМ…

 

Ще дам любовта си на вятъра

и нека погали дърветата…

Ще цъфнат ли пъпки в обятие,

родено извън Битието ни…

 

Ще дам и сълзите на облака,

да сбира солта от душата ми…

Дъждът е пречистен от образи,

пои зажадняла земята ни.

 

Ще дам топлината в очите си,

да цъфне кокиче сред зимата…

И стопли вините вестителят,

за Пътя във бяло – незримия…

 

Ще дам част от себе си – смелата,

дано запулсират сърцата,

загубили вяра в съмнение,

и сила се влее в делата им.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не може да има закъснели...

    Благодаря, Милко!
  • И аз съм закъснял като Никола! ...!!!
  • Благодаря, Димитър!

    Хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение , сякаш героинята в него е като фар - показва на останалите правилния път , но никога не тръгва след тях. Много е хубаво , наистина много
  • Благодаря ти, Ангел!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...