ЩЕ ДАМ…
Ще дам любовта си на вятъра
и нека погали дърветата…
Ще цъфнат ли пъпки в обятие,
родено извън Битието ни…
Ще дам и сълзите на облака,
да сбира солта от душата ми…
Дъждът е пречистен от образи,
пои зажадняла земята ни.
Ще дам топлината в очите си,
да цъфне кокиче сред зимата…
И стопли вините вестителят,
за Пътя във бяло – незримия…
Ще дам част от себе си – смелата,
дано запулсират сърцата,
загубили вяра в съмнение,
и сила се влее в делата им.
© Санвали All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
