ЩЕ ДАМ…
Ще дам любовта си на вятъра
и нека погали дърветата…
Ще цъфнат ли пъпки в обятие,
родено извън Битието ни…
Ще дам и сълзите на облака,
да сбира солта от душата ми…
Дъждът е пречистен от образи,
пои зажадняла земята ни.
Ще дам топлината в очите си,
да цъфне кокиче сред зимата…
И стопли вините вестителят,
за Пътя във бяло – незримия…
Ще дам част от себе си – смелата,
дано запулсират сърцата,
загубили вяра в съмнение,
и сила се влее в делата им.
© Санвали All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
