Ще дам...
ЩЕ ДАМ…
Ще дам любовта си на вятъра
и нека погали дърветата…
Ще цъфнат ли пъпки в обятие,
родено извън Битието ни…
Ще дам и сълзите на облака,
да сбира солта от душата ми…
Дъждът е пречистен от образи,
пои зажадняла земята ни.
Ще дам топлината в очите си,
да цъфне кокиче сред зимата…
И стопли вините вестителят,
за Пътя във бяло – незримия…
Ще дам част от себе си – смелата,
дано запулсират сърцата,
загубили вяра в съмнение,
и сила се влее в делата им.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Санвали Всички права запазени
