14 mar 2019, 21:35  

Какъвто съм оръфляк

  Poesía » Otra
1.2K 6 7

Какъвто съм оръфляк   кой ще каже,

че стихове ме топлят  в  трудни  дни?...

„Той  буквите  едва ли знае  даже?”  -

за мене всеки ще се усъмни!...

 

Контейнерът  е мойто Елдорадо,

гладът – мотор в безрадостните дни...

Отминаха  годините на  младост

и  любовта на хубави  жени...

 

Сега  на  завет  нощем  се прибирам

в окъсания и изгубил цвят балтон...

Ще ви учудя: стихчета  си  рецитирам

в импровизирания ми случаен дом...

 

Постеля от кашони  там си стягам.

Е, ще посрещна гладен  тази нощ...

Не ми е първа...Със въздишка  лягам

и с оптимизма на един Гаврош!...

 

Нашепвам си със посинели устни

все още незабравен стар сонет,

преди сънят над мене да се спусне

и да си кажа: „Всичко  ще е в ред!”

 

Макар че днешното  ще се повтори -

студът, и  кофите,  и този глад!...

Но  свикнал със  живота да се боря,

и занапред ще дишам  на  инат!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...