14 мар. 2019 г., 21:35  

Какъвто съм оръфляк

1.2K 6 7

Какъвто съм оръфляк   кой ще каже,

че стихове ме топлят  в  трудни  дни?...

„Той  буквите  едва ли знае  даже?”  -

за мене всеки ще се усъмни!...

 

Контейнерът  е мойто Елдорадо,

гладът – мотор в безрадостните дни...

Отминаха  годините на  младост

и  любовта на хубави  жени...

 

Сега  на  завет  нощем  се прибирам

в окъсания и изгубил цвят балтон...

Ще ви учудя: стихчета  си  рецитирам

в импровизирания ми случаен дом...

 

Постеля от кашони  там си стягам.

Е, ще посрещна гладен  тази нощ...

Не ми е първа...Със въздишка  лягам

и с оптимизма на един Гаврош!...

 

Нашепвам си със посинели устни

все още незабравен стар сонет,

преди сънят над мене да се спусне

и да си кажа: „Всичко  ще е в ред!”

 

Макар че днешното  ще се повтори -

студът, и  кофите,  и този глад!...

Но  свикнал със  живота да се боря,

и занапред ще дишам  на  инат!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...