Какъвто съм оръфляк
Какъвто съм оръфляк кой ще каже,
че стихове ме топлят в трудни дни?...
„Той буквите едва ли знае даже?” -
за мене всеки ще се усъмни!...
Контейнерът е мойто Елдорадо,
гладът – мотор в безрадостните дни...
Отминаха годините на младост
и любовта на хубави жени...
Сега на завет нощем се прибирам
в окъсания и изгубил цвят балтон...
Ще ви учудя: стихчета си рецитирам
в импровизирания ми случаен дом...
Постеля от кашони там си стягам.
Е, ще посрещна гладен тази нощ...
Не ми е първа...Със въздишка лягам
и с оптимизма на един Гаврош!...
Нашепвам си със посинели устни
все още незабравен стар сонет,
преди сънят над мене да се спусне
и да си кажа: „Всичко ще е в ред!”
Макар че днешното ще се повтори -
студът, и кофите, и този глад!...
Но свикнал със живота да се боря,
и занапред ще дишам на инат!...
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ех
-
Доплака ми се... Но щом надеждата и оптимизма са живи, значи всичко ще бъде наред...
Прегръдки! -
Пепи, Наде, Меги, благодаря за вниманието!
-
Много силно!
-
Той ли е оръфляк...Той ли...?
-
Ох, тъжна картинка! Много хора, поради редица неблагоприятни стечения на обстоятелствата са стигнали дотам...За съжаление, измежду тях има и интелигентни хора...в махалата има пък един, който рецитира стихове когато му хрумне, ей така - на улицата и се води ненормален, но е с всичкия си и е интелигентен...Хората са устроени така - такива като рецитатора или някой, който се смее сам - ги смятат за мръднали, но виж, ако плаче - това е друго, със сигурност ще установят контакт и ще се опитат да му помогнат...У лирическия има повече оптимизъм и силен дух, отколкото у някой, на който най-важните фактори в живота са му наред... Много е хубаво, Роби!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пропуснал съм някак коментарите ви, извинявам се!...