Какъвто съм оръфляк
Какъвто съм оръфляк кой ще каже,
че стихове ме топлят в трудни дни?...
„Той буквите едва ли знае даже?” -
за мене всеки ще се усъмни!...
Контейнерът е мойто Елдорадо,
гладът – мотор в безрадостните дни...
Отминаха годините на младост
и любовта на хубави жени...
Сега на завет нощем се прибирам
в окъсания и изгубил цвят балтон...
Ще ви учудя: стихчета си рецитирам
в импровизирания ми случаен дом...
Постеля от кашони там си стягам.
Е, ще посрещна гладен тази нощ...
Не ми е първа...Със въздишка лягам
и с оптимизма на един Гаврош!...
Нашепвам си със посинели устни
все още незабравен стар сонет,
преди сънят над мене да се спусне
и да си кажа: „Всичко ще е в ред!”
Макар че днешното ще се повтори -
студът, и кофите, и този глад!...
Но свикнал със живота да се боря,
и занапред ще дишам на инат!...
© Роберт All rights reserved.
