Ще ида да се помоля...

Poesía » Otra

721 0 8

/ по А. Люм /

По скулата се търкулна... Срам ли бе или Вяра...
Над тъжна земя, облаци са заръсили...
Светло е утрото, но някак си недогаря.
Всичко друго е вече, даже улиците - прекръстени...

Голотата на безпътни души сплиташе прежда.
Грешна светлина пораздаде, като принцеса.
До въглените, в камината, догаряше и Надеждата,
позагубила паметта си... Беше затрила адреса...

Тебе ще те намирам само по скъсани струни...
По безвремието на Любовта и по срязани вени...
Щастие нявга нарекоха на съдбата ни руните...
и бяха близко звездите... и морето ни - до колене...

Зарече ме нощна звезда и награчи ми враната,
че моите пътища нови поръчала е Умората...
Тъжен ще събера от мене каквото остана
и със свещица в полето... Ще ида да се помоля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

nellnokia (Нели Господинова)

Помоли се, Эемеделецо!Светло е утрото...

2009-12-11T07:49:47+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Както винаги хубав стих!

2009-12-10T15:50:34+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Пишеш,ама пишеш...Поздрав!

2009-12-10T14:37:43+02:00
rajsun (Райчо Русев)

"Молюсь березам, может пригодится"

2009-12-10T10:06:08+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"ще събера от мене каквото остана"
винаги има неподозирано Още

поздрав!

2009-12-10T10:03:57+02:00