25 jun 2015, 17:51

Ще ме търсиш

  Poesía
463 0 4

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.

Между нас застина облак.

Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,

то заплака първо.

 

Ще броиш нощем звезди.

Самотен и тъжен.

Сълзите попадат в бразди,

разорани от пламък любовен.

 

Ще протягаш ръце,

но ще срещаш сянката-спомен.

Не ще имаш вече сърце,

тупти камък огромен.

 

Ще се виниш.

Розите ще извърнат глава

Тъгата студ в цветовете навя.

От бодлите им ще се браниш.

 

Няма да си щастлив.

Бройка след бройка водят

до края бодлив.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
    Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
  • Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
  • "Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
    отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.

    Поздрав за проницателната ти наблюдателност!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...