Ще ме търсиш

25 июн. 2015 г., 17:51

Поэзия

324 0 4

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.

Между нас застина облак.

Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,

то заплака първо.

Ще броиш нощем звезди.

Самотен и тъжен.

Сълзите попадат в бразди,

разорани от пламък любовен.

Ще протягаш ръце,

но ще срещаш сянката-спомен.

Не ще имаш вече сърце,

тупти камък огромен.

Ще се виниш.

Розите ще извърнат глава

Тъгата студ в цветовете навя.

От бодлите им ще се браниш.

Няма да си щастлив.

Бройка след бройка водят

до края бодлив.

voda (Елица Ангелова)

2015-06-26T04:47:22+03:00

Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
Поздрави!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-06-25T21:22:51+03:00

Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-06-25T19:53:15+03:00

Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-06-25T19:44:40+03:00

"Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.

Поздрав за проницателната ти наблюдателност!