25 июн. 2015 г., 17:51

Ще ме търсиш

464 0 4

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.

Между нас застина облак.

Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,

то заплака първо.

 

Ще броиш нощем звезди.

Самотен и тъжен.

Сълзите попадат в бразди,

разорани от пламък любовен.

 

Ще протягаш ръце,

но ще срещаш сянката-спомен.

Не ще имаш вече сърце,

тупти камък огромен.

 

Ще се виниш.

Розите ще извърнат глава

Тъгата студ в цветовете навя.

От бодлите им ще се браниш.

 

Няма да си щастлив.

Бройка след бройка водят

до края бодлив.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
    Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
  • Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
  • "Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
    отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.

    Поздрав за проницателната ти наблюдателност!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...