25 июн. 2015 г., 17:51

Ще ме търсиш

468 0 4

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.

Между нас застина облак.

Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,

то заплака първо.

 

Ще броиш нощем звезди.

Самотен и тъжен.

Сълзите попадат в бразди,

разорани от пламък любовен.

 

Ще протягаш ръце,

но ще срещаш сянката-спомен.

Не ще имаш вече сърце,

тупти камък огромен.

 

Ще се виниш.

Розите ще извърнат глава

Тъгата студ в цветовете навя.

От бодлите им ще се браниш.

 

Няма да си щастлив.

Бройка след бройка водят

до края бодлив.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
    Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
  • Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
  • "Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
    отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.

    Поздрав за проницателната ти наблюдателност!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...