Ще ме търсиш

Jun 25, 2015, 5:51 PM

Poetry

323 0 4

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.

Между нас застина облак.

Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,

то заплака първо.

Ще броиш нощем звезди.

Самотен и тъжен.

Сълзите попадат в бразди,

разорани от пламък любовен.

Ще протягаш ръце,

но ще срещаш сянката-спомен.

Не ще имаш вече сърце,

тупти камък огромен.

Ще се виниш.

Розите ще извърнат глава

Тъгата студ в цветовете навя.

От бодлите им ще се браниш.

Няма да си щастлив.

Бройка след бройка водят

до края бодлив.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

voda (Елица Ангелова)

2015-06-26T04:47:22+03:00

Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
Поздрави!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-06-25T21:22:51+03:00

Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-06-25T19:53:15+03:00

Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-06-25T19:44:40+03:00

"Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.

Поздрав за проницателната ти наблюдателност!