Ще ме търсиш
Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди.
Самотен и тъжен.
Сълзите попадат в бразди,
разорани от пламък любовен.
Ще протягаш ръце,
но ще срещаш сянката-спомен.
Не ще имаш вече сърце,
тупти камък огромен.
Ще се виниш.
Розите ще извърнат глава
Тъгата студ в цветовете навя.
От бодлите им ще се браниш.
Няма да си щастлив.
Бройка след бройка водят
до края бодлив.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
