Ще ме търсиш
Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди.
Самотен и тъжен.
Сълзите попадат в бразди,
разорани от пламък любовен.
Ще протягаш ръце,
но ще срещаш сянката-спомен.
Не ще имаш вече сърце,
тупти камък огромен.
Ще се виниш.
Розите ще извърнат глава
Тъгата студ в цветовете навя.
От бодлите им ще се браниш.
Няма да си щастлив.
Бройка след бройка водят
до края бодлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
