Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди.
Самотен и тъжен.
Сълзите попадат в бразди,
разорани от пламък любовен.
Ще протягаш ръце,
но ще срещаш сянката-спомен.
Не ще имаш вече сърце,
тупти камък огромен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация