25.06.2015 г., 17:51 ч.
Ще ме търсиш
Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди.
Самотен и тъжен.
Сълзите попадат в бразди,
разорани от пламък любовен.
Ще протягаш ръце,
но ще срещаш сянката-спомен.
Не ще имаш вече сърце,
тупти камък огромен.
Ще се виниш.
Розите ще извърнат глава
Тъгата студ в цветовете навя.
От бодлите им ще се браниш.
Няма да си щастлив.
Бройка след бройка водят
до края бодлив.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Едно тъжно пророчество, в което прозира самочувствие и сила...
Поздрави! -
Поздрав и от мен, Васе! Харесах!
-
Много образно..., и тъжно - като прелитане от цвят на цвят..., - волна, но самотна пеперуда...!!!
-
"Края бодлив" - вярна и образна констатация! Нищо обаче не може да върне
отлетялата любов и пропуснатите възможности. Стори ми се малко клетвен този текст, Василке. Но явно така е потекло въображението ти, ръководено от диригентската палка на вдъхновението.
Поздрав за проницателната ти наблюдателност!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Ще се виниш.
Розите ще извърнат глава
Тъгата студ в цветовете навя.
От бодлите им ще се браниш.
Няма да си щастлив.
Бройка след бройка водят
до края бодлив.
Истинската любов е една, след нея е тъга и студ, а щастие няма и след бройка следва бройка, а накрая само скръб
и път трънлив! Бих перифразирал, ако ми позволиш разбира се?!
Силни аплодисменти от мен!!!