sisidara (Сиси)
163 2466
29 mar 2012, 18:58

Ще можеш, Слънце 

  Poesía » Otra
940 0 14

 

 

Тъй пролетно ме галиш сутрин, Слънце,

от кадифе по-нежни са лъчите ти.

Посяваш на надежда златно зрънце,

живеца връщаш палаво в очите ми...

 

Аз вече врях, кипях в житейска мъдрост,

обременена съм от земните ми истини.

Дали ще можеш (или ще е лудост)

да ми припомниш времена наивни...

 

Със лъч единствен да събудиш в мен детето,

принцеса да съм, във кристален замък.

Политайки, да ми е леко на сърцето,

с усмивка да горя, подобно пламък...

 

Ще можеш! Сигурна съм, Слънце.

Не искам много, просто погали ме...

В молитвите си всяко утро ново

с любов ще благославям твойто име...

 

 

28.03.2012.

 

 

 

 

© Сиси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??