Ще можеш, Слънце
Тъй пролетно ме галиш сутрин, Слънце,
от кадифе по-нежни са лъчите ти.
Посяваш на надежда златно зрънце,
живеца връщаш палаво в очите ми...
Аз вече врях, кипях в житейска мъдрост,
обременена съм от земните ми истини.
Дали ще можеш (или ще е лудост)
да ми припомниш времена наивни...
Със лъч единствен да събудиш в мен детето,
принцеса да съм, във кристален замък.
Политайки, да ми е леко на сърцето,
с усмивка да горя, подобно пламък...
Ще можеш! Сигурна съм, Слънце.
Не искам много, просто погали ме...
В молитвите си всяко утро ново
с любов ще благославям твойто име...
28.03.2012.
© Сиси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Слънцето заслужава това прекрасно стихо!Поздравления!
-
"В молитвите си всяко утро ново
с любов ще благославям твойто име..."
Тове е есенцията на стиха, изразяваща всичко! Поздравче! -
Поздрав за слънчевото стихо!...
-
Аз ти благодаря, Поете!
-
Благодаря ти, Таня!
В старите ми неща определено не е слънчево! -
слънчево....!
-
Благодаря ви приятели!
И на вас да ви е слънчево! -
Много красив стих!
Поздравления, Сиси!
-
Красота в думи!
Поздрав! -
Истински разкош си сътворила!
-
Хареса ми!Поздрав, Сиси!
-
Имаш една слънчева усмивка от мен,Сиси!
Повдрав! -
...и на мен ми стана леко на сърцето... Поздрав Сиси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сиси, намират те доста израсла, поздравления!