29 мар. 2012 г., 18:58

Ще можеш, Слънце 

  Поэзия » Другая
939 0 14

 

 

Тъй пролетно ме галиш сутрин, Слънце,

от кадифе по-нежни са лъчите ти.

Посяваш на надежда златно зрънце,

живеца връщаш палаво в очите ми...

 

Аз вече врях, кипях в житейска мъдрост,

обременена съм от земните ми истини.

Дали ще можеш (или ще е лудост)

да ми припомниш времена наивни...

 

Със лъч единствен да събудиш в мен детето,

принцеса да съм, във кристален замък.

Политайки, да ми е леко на сърцето,

с усмивка да горя, подобно пламък...

 

Ще можеш! Сигурна съм, Слънце.

Не искам много, просто погали ме...

В молитвите си всяко утро ново

с любов ще благославям твойто име...

 

 

28.03.2012.

 

 

 

 

© Сиси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??