Ще можеш, Слънце
Тъй пролетно ме галиш сутрин, Слънце,
от кадифе по-нежни са лъчите ти.
Посяваш на надежда златно зрънце,
живеца връщаш палаво в очите ми...
Аз вече врях, кипях в житейска мъдрост,
обременена съм от земните ми истини.
Дали ще можеш (или ще е лудост)
да ми припомниш времена наивни...
Със лъч единствен да събудиш в мен детето,
принцеса да съм, във кристален замък.
Политайки, да ми е леко на сърцето,
с усмивка да горя, подобно пламък...
Ще можеш! Сигурна съм, Слънце.
Не искам много, просто погали ме...
В молитвите си всяко утро ново
с любов ще благославям твойто име...
28.03.2012.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
