Ще напиша нежна песен
със мастило от тъга,
някога сломен, отнесен
ще я чуеш в тишината сам...
От сълзите на небето
ще си спомниш как една,
под прозореца ти светъл,
роза ноти ти шептя...
Ще съзреш самотна сянка.
Ще потърсиш в мрака стъпки...
Аз любяща ще те чакам,
песента ми щом научиш...
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados