Ще напиша нежна песен
със мастило от тъга,
някога сломен, отнесен
ще я чуеш в тишината сам...
От сълзите на небето
ще си спомниш как една,
под прозореца ти светъл,
роза ноти ти шептя...
Ще съзреш самотна сянка.
Ще потърсиш в мрака стъпки...
Аз любяща ще те чакам,
песента ми щом научиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Много нежен, но и тъжен стих, поздравчета! Весели празници ти желая Прегръдки от стара познайница askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
