Ще напиша нежна песен
със мастило от тъга,
някога сломен, отнесен
ще я чуеш в тишината сам...
От сълзите на небето
ще си спомниш как една,
под прозореца ти светъл,
роза ноти ти шептя...
Ще съзреш самотна сянка.
Ще потърсиш в мрака стъпки...
Аз любяща ще те чакам,
песента ми щом научиш...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Много нежен, но и тъжен стих, поздравчета! Весели празници ти желая Прегръдки от стара познайница Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
